Прогресивното образование: Рядко срещано явление с впечатляващо добри резултати

От Алфи Кон

Факт е, че терминът “прогресивно образование” няма една единствена дефиниция. Това затвърждава репутацията му на образование, което не подлежи на конформизъм и стандартизация.

Дори сред привържениците на прогресивната традиция има различни виждания за това какво представлява тя и кои нейни характеристики са най-значими.

Ако разговаряте с достатъчно широк кръг от прогресивни учители, ще забележите един парадокс: някои от тях се фокусират върху индивидуалните потребности на учениците, докато други говорят за нуждите на общността от учащи; някои описват ученето като процес, като пътешествие, а не крайна цел, докато други смятат, че всяка задача трябва да има измерим резултат/продукт, който може да се споделя с останалите.[1]

Какво всъщност представлява Прогресивното образование?

Въпреки всички различни мнения по въпроса, разполагаме с набор от характеристики, които дават сравнително ясна представа за същината на прогресивното образование.

Наричам прогресивния модел “традиция” и ще обясня защо. Има голяма доза ирония във факта, че често говорим за “прогресивното образование” като противположно на традиционното образование. Всъщност традиционното образование има много по-малко основание да се нарича традиционно, ако погледнем обективно на историята и разберем от колко скоро се развива то. Ще цитирам Джим Неринг от Университета Масачузец в Лауъл, който отбелязва, че: “Прогресивните училища се оповават на една дългогодишна и горда традиция от смислени учебни практики, които могат да се проследят векове назад в миналото, вкл. “Учене чрез правене”, класни стаи със смесени възрастови групи, както и отношения на “ментор-чирак”. Онова, което наричаме “традиционно образование” е “резултат от закъснели полтически решения, които са се калцифицирали в общовалидни тенденции”[2] (И все пак, за да не обърквам читателя, от тук нататък в статията ще използвам конвенционално-приетите названия)

Няма такова понятие като изцяло прогресивно или изцяло непрогресивно училище. Не съм виждал досега училище, дори сред онези със стриктното преподаване, униформи, дълги редици с чинове, захванати с болтове за пода – училище, което да е останало недокоснато от влиянието на прогресивните идеи. Не съм виждал и прогресивно училище, което да е прогресивно във всеки детайл. И все пак, училищата могат да се идентифицират спрямо това до каква степен споделят ценности като:

Детето като цялостна личност

Прогресивните учители вярват, че е важно децата да се превърнат не само в добри ученици, но и в добри хора. Училището не е само и единствено място за “учене”, интелектуалното развитие не е свързано само и единствено с речево и математическо съвършенство.

Общност

Ученето не е нещо, което се случва изолирано. Децата учат едно с друго и едно чрез друго в общност, в която всеки се грижи за другия. Това се отнася както за академичното учене, така и за ученето на неща от живота. Взаимозависимостта в прогресивното училище е също толкова важна, колкото и независимостта. Ето защо в прогресивните училища се избягват практики и нагласи, които настройват децата едно срещу друго в конкуренция, тъй като тези нагласи подкопават усещането за общност и свързаност.  

Сътрудничество и екипна работа

В прогресивните училища се “работи заедно” за решаване на проблемите. Вместо да се дават награди в случаите, в които детето е отговорило на очакванията на възрастните, или да се налагат наказания в случай на неизпълнение, предпочитаме да се фокусираме върху съвместното решаване на проблема, фокусираме се не толкова върху поведението, колкото върху мотивите, ценностите и причините, които стоят зад поведението.

Социална справедливост

Усещането за споделена общност и отговорност за другите не се ограничава до рамките на класната стая. Основна цел е учениците да осъзнаят, че те са част от цялото и че грижата за себе си се простира и към другите, към приятелите, към близките, към родината и отвъд тях. Създаваме възможности не само за учене, но и за предприемане на действия, свързани с приемането на другите и подобряване на живота им.

Вътрешна мотивация

Винаги когато се обсъждат образователни политики и предложения, първият въпрос, който прогресивните педагози задаваме, е: “ Как това ще повлияе на интереса на учениците към ученето, как ще засили желанието им да четат, да мислят, да задават въпроси?” Този тест е много простичък, но дава категорични отговори коя практика е добре да се въвежда и коя – не – в клас. Конвенционалните решения като: домашна работа, оценки, тестовете – не издържат нашия тест и не оправдават очакванията, свързани със създаване на дългосрочни нагласи за учене. Те постигат краткосорочно подобряване на определени умения.

Дълбоко разбиране

Философът Алфред Норт Уайтхед е казал преди много години: “Добре информираният човек е най-безполезният и скучен човек на Божията Земя”. Притежаването на умения и познаването на факти са ценни единствено когато са целево използвани в определен контекст. Ето защо прогресивното образование е организирано около решаване на проблеми, проекти и въпроси, а не върху заучаване на голи факти, умения и несвързани дисциплини. В прогресивните училища се преподава интердисциплинарно, не се оценява умението за помнене само по себе си, а “отличието” не се бърка с “упоритост”. Целта не е да затрудняваме учениците, защото не винаги по-трудното е по-ценно, а да ги насърчим да мислят задълбочено по важни теми и да разбират напълно и безкомпромисно идеите, които стоят зад тях.  

Активно учене

 В прогресивните училища учениците имат важна роля в създаването на учебната програма, задаването на въпроси, търсенето на отговори, обмислянето на различни възможности и в оценяването на това как се справят те самите, както и учителите им. Активното им участие във всеки етап от учебния процес е свързано с конструирането на идеи, а не с пасивното усвояване на информация или умения.

Приемаме децата сериозно

В традиционното образование, както веднъж се изказа Джон Дюи, “центърът на тежестта стои извън детето”: от него се очаква да се приспособи към училищните правила и програма. Прогресивните педагози се допитват до децата и са особено внимателни към различията между тях. (Всеки ученик е уникален, ето защо всички предварително зададени правила, очаквания или задачи, са не само котрапродуктивни, но и неуважителни.) Програмата не трябва да е просто интересна, тя трябва да се базира на интересите на конкретните деца. Обикновено учителите имат в главата си общи теми, които смятат, че вълнуват децата. Но те не създават програмата за децата, те я създават заедно с тях, като са готови за неочаквани обрати по пътя. Програмата на едни 4-класници няма да бъде същата като програмата на други 4-класници, нито пък програмата тази година ще бъде същата като програмата догодина. Не е достатъчно възрастните да подготвят интересни тематични проекти. Прогресивните педагози знаят, че е задължително учениците да формулират както темите на проекта, така и очакваните резултати.

Някои от тези характеристики могат да се сторят спорни или в най-добрия случай – притеснителни – за педагозите в традиционната образователна система. Други характеристики могат да бъдат припознати и приемливи за повечето учители. Прогресивните педагози не само подкрепят идеи като “обич към знанието” и “усещане за общност”. Те са готови да предприемат действия, за да приложат тези ценности в реалността, дори ако се наложи да прекратят някоя стара традиция.

Някои от тях биха прекратили практиката да дават домашни, ако преценят, че тази задача се приема от учениците като бреме и тежест. Някои биха поставили под съмнение практика като “награждаване на отличници”, тъй като тя подкопават усещането на общност и единност. Прогресивните училища живеят съгласно ценностите, които споделят в резултат на опита си и не се страхуват да ги следват, докъдето и да се наложи да стигнат.

Какво НЕ е прогресивното образование

Погрешните представи за прогресивното образование се създават по 2 начина. То или се дефинира прекалено тясно (и значимостта на промяната, към което се стреми, се подценява) или се преекспонира и преувеличава с цел да се създаде карикатурна представа, която го дискредитира изцяло. Предлагам да се спрем на тези твърдения едно по едно.

Индивидуалното внимание от грижовни и уважителни учители е безкрайно важно за успешно учене. Но само по себе си това не е достатъчно условие за прогресивно образование. Ще ви дам пример: учител от традиционната система устойчиво използва работни листи, лекции, викторини, тестове, домашни, оценки, като едновременно с това искрено се вълнува за развитието и успеха на всяко едно дете. Училища, в които работят мили, отговорни и отзивчиви учители, които обръщат персонално внимание на всекo дете – се гордеят с подхода си – но те не могат да твърдят, че са прогресивни. Освен това и в традиционните училища не винаги само се учи наизуст – понякога и там учениците разбират същината на материала и идеите. Един колега – учител по науки – сподели: “За някои традиционалисти умението да мислиш означава да разбираш, интегрираш и прилагаш знание. Ние смятаме, че ролята на ученика е “да разбере как учителят е интегрирал и приложил идеите, след което ученикът реконструира мисленето на учителя.”[3]

В някои традиционни класни стаи се обсъждат доста интересни концепции и идеи.Това, което различава прогресивните училища е, че там учениците конструират сами своето разбиране и смисъла на идеите.

Съществува още едно погрешно схващане, свързано с прекалено тясната дефиниция на прогресивното образование: училище, в което е изградена прогресивна култура не е задължително училище, в което е изградена образователна култура. Има училища, в които се ширят леви политически идеи, всеобхватни ценности, равенство, приемане на различните, мир, спасяване на планетата, но въпреки това в те си остават шокиращо традиционни в педагогическия подход.[4]

Доста по-безобидна е тенденцията прогресивното образование да се обрисува като “чувствително”, “несериозно”, “напудрено”, “неясно” или непредизивкателно упражнение в стил “хипи идеализъм” или “романтизъм по Русо”. Според тази версия децата са оставени да правят каквото си искат, програмата се състои само от забавни теми. Ученето се случва автоматично, докато учителите просто си седят, наблюдават и усмихват. Тук нямам време и място да давам примери, които оборват това погрешно твърдение, но повярвайте ми, много са хората, които подценяват прогресвното образование, без изобщо да си дават сметка какво представлява то.

Защо има смисъл от прогресивното образование

За много хора фундаменталната причина да изберат или да създават прогресивно образование е функция от техните основни ценности: “фундаментална принадлежност към ценностите на демокрацията”. Или както Джоузеф Федърстоун казва: вярваме, че да посрещаме нуждите на децата е по-важно от това да ги подготявме за бъдещи работници. Желаем да подхранваме тяхното любопитство, творчество, състрадателност, скептицизъм и др.” Слава Богу, дори този подход в началото да се е основавал само на ценности, днес той е подкрепен от солидни доказателства и изследвания.

Впечатляващо много на брой изследвания показват, че когато учениците разсъждават върху идеи вместо да запаметяват факти и умения, те не само харесват задачите, върху които работят, но и ги изпълняват много по-добре. Прогресивното образование е не само по-приятно, то е и по-продуктивно.

Рецензирах изследвания от десетки години назад през 1990-те години: проучвания на начални училища, преподаване на четене, математика, науки, проучвания върху “отворени класни стаи”, “ученикът в центъра на образователния процес”, конструктивистки подходи, демократични училища, класни стаи със смесени възрастови групи, кооперативно учене, автентично оценяване и отказ от поставяне на количествени оценки.

Във всички случаи резултатите подкрепят прогресивното образование. Дори ако изключим ценностите от уравнението, препоръчвам прогресивният подход и заради неговата ефективност. И ако критериите ви за избор на образование са по-амбициозни, напр. желаете дълготрайно запазване на наученото, умението да разбирате идеи и да ги прилагате за решаване на различен вид  проблеми; желаете да продължите да учите – тогава ползите за вас от прогресивното образование ще се още по-значими. [5]

Това заключение се подкрепя и от липсата на изследвания, които да доказват ефективността на стандартизираните тестове, домашни, конвенционална дисциплина (базирана на награди и последствия), конкуренцията и други традиционни практики.[6]

От публикуването на тези изследвания до сега сме свидетели на голям брой подобни открития. Няколко проучвания сочат, че чисто академичното преподаване в ранна възраст е непродуктивно.[7]

Учениците в начален и основен етап се справят по-добре, когато преподаването е организирано в проектна дейност, в която те са активно включени. Традиционни задачи като попълване на работни листове и учене от учебник не дават положителен резултат. [8] Друго проучване доказа, че изследователският подход в училище е много адекватен и за деца от малцинствен произход. [9] Резултатите се потвърждават всеки път. Всъщност, бих искал да споделя и едно друго, доста по-старо проучване, което обхваща 11 000 деца на възраст от 8г. до 16г., проведено в пет-годишен период. Според него децата от прогресивните училища са много по-малко склонни към преписване от децата в традиционната система. Този резултат не се променя, дори след като учените направили контроли за възраст, интелигентност и семейна среда. [10]

Защо се среща рядко

Въпреки че всички училища се намират някъде на скалата “традиционно-прогресивно”, обикновено е достатъчно само едно посещение в дадено училище, за да се определи като предимно традиционно или като предимно прогресивно. Лесно е да се направи и извод колко училища в Америка са прогресивни: много малко! В по-високите класове е още по-трудно да се открият прогресивни подходи. [11]

И ако е вярно, че повечето прогресивни училища са частни, повечето частни училища не са прогресивни.

Прогресивният подход се среща доста рядко и затова не е редно проблемите в образователната система да се прехвърлят на него. Всъщност истината може да бъде друга: учениците не учат ефективно и една от причините е свръх-доверието към традиционните подходи в държавните училища.

Но има и един друг важен въпрос: ако прогресивното образование е наистина толкова невероятно, защо то е все още рядко срещано явление и не се е превърнало в норма? Често моля участниците в моите семинари да рефлектират над този въпрос и отговорите са най-разнообразни и доста провокативни. Някои споделят, че прогресивното образование е не само непознато, но и доста по-трудоемко за качествено изпълнение. Други казват, че прогресивният подход изисква много повече от учениците и не е подходящо за хора, които вече са се научили как да “минават” през системата с лекота и без много да разсъждават. Освен това, то е и доста по-взискателно към самите преподаватели, от които се очаква да познават предмета си “от-до”, за да могат да очакват и от учениците да се научат разбират в дълбочина биологията или литературата, вместо да се мъчат да запомнят “анатомията на жабите” или “структурата на изречението”.[12]

Прогресивните преподаватели трябва да са обучени педагози, защото ако те са просто експерти по даден предмет (напр. Биология или Език), това не означава, че задължително са добри преподаватели. Убеждението, че всеки, който е добър по математика, може да преподава математика, е сходно на убеждението, че ученето е процес на пасивно възприятие на материала. А това е възглед, отдавна отхвърлен от когнитивните науки.

От прогресивните учители се очаква да могат да излизат от зоната си на комфорт и да се откажат от онзи предсказуем “правилен отговор”. Те трябва да дават свобода на учениците да търсят отговора, който замества “правилния”. Това означава да отпуснат контрола и да позволят на учениците да поемат отговорност, което изисква не само смелост, но и талант.

Тези характеристики са доста рядко срещано явление. Преди почти 10 години в едно интервю споделих за своя собствен опит като гимназиален преподавател: “Бях горд с факта, че съм забавен преподавател, познавах предмета си, излъчвах харизма и т.н. Минаха години докато осъзная, че се бях фокусирал прекалено много върху себе си, а не върху децата, не върху преподаването си.”[13] Колкото повече приемаме ценностите на прогресивното образование, толкова по-голяма вероятност има да си дадем сметка какво всъщност е добрият учител. Ако сме откровени в този процес на рефлексия, има голяма вероятност да загубим част от перушината си, с която толкова се перчим.  

Като си говорим за загуба на перушина, нека да споделя един възглед, за който често размишлявам. Прогресивното образование не се приема лесно, най-вече заради културата, която се шири в обществото ни. Прогресивният подход изисква умение да преобърнеш собственото си его и представа за света, а хората на важни позиции не обичат да правят това. Както казва Вито Пероне: “Ценностите на прогресивизма – вкл. скептицизма, задаването на въпроси, вкл. предизвикателни такива, откритостта и търсенето на алтернативни възможности – отдавана очакват признание от американското общество. Не е учудващо, че те не са се превърнали в ценности на традиционното образование.”[14]

Постоянният натиск да се налагат стандартизирани тестове е в разрез с прогресивния подход, най-вече защото тестовете мерят най-маловажната част от ученето. Точно затова в прогресивните училища не се използват стандартизирани тестове за прием, колкото и силен да е натискът от вън. Умението да мислиш е свързано с липса на ред, при дълбокото мислене има още по-малко ред . Да очакваш да вкараш ред там, където хаосът е нужен, е нереалистично.

Друга причина, която често се изтъква за непопулярността на прогресивното образование, е непознаването на модела от страна на родителите. Понякога те се впечатляват от погрешни идеи, успокояват се като видят традиционни практики (оценки, тестове, дебели учебници, учител, който напълно владее класа) и лесно се тревожат, когато забележат липсата на тези традиционни атрибути.

Дори когато децата им са очевидно неудовлетворени, родителите приемат това за нормално. Вместо да искаме бъдещето да бъде по-добро за децата ни, често казваме: “Виж, щом по мое време беше гадно и се справих, и сега може да е гадно, но ще се справят.” Това ми напомня за Теория на образованието “Listerine”, създадена по идея на онази реклама за паста за зъби, която щом има отвратителен вкус, значи наистина работи.”

Противоположното твърдение е, че всичко онова, което е приятно за човек, е неефективно. Ако детето има късмета да попадне в училище, в което се залага на разработването на ученически изследователски проекти, родителят може да се чуди: “Ясно е, че и е приятно, но всъщност научава ли нещо? Къде са работните тетрадки и учебници?” Много често този натиск оказва влияние върху учителите, които нямат пълната свобода да прилагат прогресивни подходи. Всички прогресивни училища срещат определена съпротива. Понякога тя е свързана с натиск да се въведат отново оценки, да се хвалят децата на “надарени” семейства, да се създаде конкурентна спортна надпревара (сякаш децата не се състезават и сървеновават достатъчно извън училище), да се наказват децата, които са обидили други деца, да се въведат стандартизирани тестове, и най-вече – да се подготвят децата за конкуренцията в по-горните класове, дори и да се наложи да се преподава по лош начин (сякаш няма да им се наложи да се срещнат с лошо преподаване в по-горните класове.[15]

Този списък не изчерпва всички причини, поради които прогресивното образование все още е рядко срещано явление. Примерите, които дадох за предимствата на прогресивното образование, също не са напълно изчерпателни. Смятам, че е важно да се опитаме и да направим това образование по-достъпно и по-добре разбрано. Дори и да не успеем още днес да променим цял клас, училище или система, си заслужава всяко усилие в тази посока, за доброто на нашите деца.

Copyright © 2008 by Alfie Kohn. This article may be downloaded, reproduced, and distributed without permission as long as each copy includes this notice along with citation information (i.e., name of the periodical in which it originally appeared, date of publication, and author’s name). Permission must be obtained in order to reprint this article in a published work or in order to offer it for sale in any form. Please write to the address indicated on the Contact Us page.