Интервю, проведено от Parentland, с участието на Мария Стефанова (Директор), Нора Гавазова и Янина Христова (Училищно настоятелство).
Разговор за трансформиращото се образование, новите хоризонти и прогресивния поглед с Мария Стефанова – педагогически директор на Второ прогресивно училище гр. Варна, Нора Гавазова и Янина Христова – членове на настоятелството във Варна.
Как се оформи идеята за прогресивното училище и кое ви подейства като основен мотив?
Нора:Идеята съществуваше в мен отдавна, но имаше нужда да узрее и да се появи правилният момент. Работата ми е свързана с образованието и грижата за малки деца, така че около мен винаги има някой, който е пред криза от факта, че наближава момента да пусне детето си в училище… Частните училища във Варна не предлагат достатъчна алтернатива на традиционната структура – там групата е по-малка, материалните условия са по-добри, отношението е по-индивидуално, но в общия случай няма разлика в учебната програма, нито в мисленето или организацията на образователния процес.
Научих за първото прогресивно училище в София малко след като бяха отворили (в края на 2016 г.) и бях впечатлена от общностния модел на управление и от структурираната образователна програма, интегрираща IB, Монтесори и JUMP. Но на първо място ме грабна енергията, която това начинание носеше: факта, че родители, деца, педагози са се обединили и заедно са започнали да строят училището, което да отговори на техните нужди, на тяхното общество… Ето това искаме да изградим и във Варна.
Янина: Концепцията “прогресивно училище” вече е създадена в София от Явор Джонев и съмишленици в резултат на нуждата от училище, основано на общностен принцип. Първото училище в София се превърна в успешна реализация на тази концепция. Ние стъпваме на тези основи, защото виждаме как моделът вече работи, той е реалистичен за нашето общество и намира много голяма подкрепа сред родителите.
Моите мотиви за пренасяне на прогресивния модел във Варна са два. Първият е личен, а вторият глобален.
В личен план мотивацията ми е свързана с децата ми. Като родител за мен е важно децата ми да попаднат в среда, която генерира знание, ентусиазъм, поддържа любопитството живо, създава пълноценни и равностойни връзки между хората и разкрива хоризонти. Като човек, избрал да живее във Варна, знам, че в града ни няма нито държавно, нито частно училище, което може да предложи учебна програма по International Baccalaureate, съчетана с Монтесори класна стая, и това да не бъда само на хартия и написано в сайта им, но и да се случва в действителност. Активното участие на родителската общност, подкрепата от другите прогресивни училища, създаващото се Училище за учители, което да подготвя кадри…всичко това разпали плахата ми надежда, че всъщност промяната е възможна точно сега.
В по-глобален аспект, мотивацията ми е силно свързана с неуспешно реформираното ни общество през последните 30 години. И аз съм убедена, че това се дължи на неуспешно реформирано образование. Извадихме всички ценности от образованието, което вече е сведено до една диплома, проформа, която няма стойност. Създавайки прогресивно училище, ние не само намираме място за децата си, но и даваме своя принос за промяната на българското общество. Защото съм убедена, че в момента ние градим бъдещето на тази държава. Ако искаме да променим обществото, задължително трябва да променим образованието. Ако реалността, в която живеем не ни харесва, имаме два пътя: да се примирам с нея такава, каквато е…или да намерим пътя към нейната трансформация.
Кое в съвременната системата на образованието (не само българското) ви се струва неприемливо, вредно и ограничаващо?
Нора:Мога да изброя много неща, но всички те се свеждат до това, че традиционният подход, който разделя образованието на строги дисцпилини и изисква от децата конкретни резултати, всъщност води до свиване, а не до развиване на потенциала им. Погрешно смятаме, че децата имат нужда от простички, малки неща, които да наливаме поетапно в главите им. Изследванията за начина, по който се случва ученето, показват точно обратното: децата могат и самостоятелно търсят начини да асимилират и декодират голям обем информация; те обичат предизвикателствата и имат вроден афинитет към свързването на различни гледни точки в обща картина, т.е. търсят комплексните и трансдисциплинарни връзки в света около тях, а не просто някаква информация в калъп… Най-бързият начин да убиеш креативността и инициативността на едно дете, е да редуцираш знанието до отмятане на работен лист или пък писането – до чертички и бастуни. Децата първо трябва да изпитат нуждата от това да пишат и да усетят защо е важно да пишат правилно – в контекста на обществото, в което живеем. След това трябва да имат свободата да експериментират с буквите, да грешат и да започват отначало. В прогресивното училище писането е част от проектната дейност, т.е. интегрира се в рамките на дискусии, изразяване и аргументиране на мнения, изработване на екипни табла, които после остават в класните стаи. Така разбираш, че писмената реч е важна, защото тя улавя и запечатва мислите. Едновременно с това се научаваш да чуваш и виждаш не само своето, но всички мнения и осмисляш писмеността в по-общ контекст.
Янина: Смятам, че е време да се преосмисли ролята на учителя. Учителят не бива да бъде единственият източник на знание/мнение/компетентност в училище. Това ограничава учениците. Светът днес е много различен, ние живеем в ерата на информацията. Аз виждам ролята на учителя по-скоро като пътеводител, който може да предложи много и различни маршрути към знанието, но изборът е в ръцете на пътешественика.
Време е да преосмислим и отношението си към грешката. Децата се страхуват да грешат в училище – не само в България, но и на много места. А грешката е свещена 🙂 Грешката е ключът към истинското знание.
Реално има ли реформи в стандартното образование? И какво всъщност значи “реформа” – от често използване на тази дума май забравихме значението ѝ.
Мария: Ако приемем дефиницията за реформа в тълковния речник – „Преустройство, изменение, преобразуване, за да се въведе нещо ново или нещо по-добро“ – през последните години в образователната ни система има много изменения – нов закон, нови стандарти, нови програми, нови учебници, нови заплати на учителите, нови управляващи…И всички тези промени се декларират в полза на доброто на детето, което на книга е в центъра на образователната система. Само на книга.В реалността училищното ежедневие на детето продължава да е свързано с тежките раници, с не винаги ефективните учебници, с наизустяване на учебен материал, който се забравя бързо, с безкрайните домашни, с които се правят опити за компенсиране на липсата на достатъчно предвидено време за затвърдяване на знанията…Голяма част от учениците са в постоянен страх от изпитване, от оценяване, от наказания, от несъответствие с очакванията на възрастните…което е път към тревожността. В стандартното училище индивидуалният подход зависи от учителя, а не е споделена училищна ценност. Понякога това е затруднено от големият брой ученици в клас, но в правомощията на училището е да приоритезира ценностите си – максимален брой ученици за по-голям бюджет или осигуряванена среда за индивидуален подход и пълноценно развитие на всяко дете.
Нора: Според мен е време да се разделим с очакването, че реформа е нещо, което ни се спуска наготово отнякъде. В световен план, голяма част от важните трансформации се случват по точно обратния път, отдолу-нагоре: тогава, когато малка група хора в дадено общество материализират енергията на недоволството си в градивна сила и започват да моделират собствената си среда и култура. Социалните реформи често пъти предшестват политическите. Мисля, че в България няма наченки на реформа в образованието, защото макар и последиците от лошото образование да са видни на всички нива, повечето хора като че ли не осъзнават значението на тази дума, всъщност дори се съпротивляват срещу промяната. А за да се случи истинска трансформация в образованието, е нужно да реформираме първо мисленето и да отворим съзнанието си за новото.
Наскоро присъствах на много интересно обучение в Реджио Емилия. Това е град с по-малко от 120 000 души, който се е превърнал в световен лидер в областта на предучилищноот образование благодарение на именно такава социална революция… През 1946 година, малко след като градът е разрушен от бомби и Италия е в период на следвоенна криза, жителите намират на няколко километра от града малко място с изоставени от нацистите коне, които успяват да продадат. Направили обсъждане какво да правят с парите: мъжете поискали кино, а жените, които от съвсем скоро имали правото да гласуват – училище за децата си. Естествено, жените надделели и заедно, цялата общност построила училището. Нарекли го “25-ти април” (денят на освобождението на града от Втората световна война), а на стените му написали: “Мъже и жени, заедно строихме стените на това училище, защото го искахме ново и различно за нашите деца.”
И така, общността продължила да строи училища, които самостоятелно менажирала близо 20 години. След това училищната мрежа се разрастнала толкова, че управата на града поела грижата за нея и през 70-те години на миналия век се случила истинската реформа, когато за директор на училищата бил избран един от великите италиански педагози на миналия век – Л. Малагуци. Той започнал системно да променя мисленето на хората, че детето е несъвършено, слабо, имащо нужда от протекция същество и внесъл идеята, че детската градина и училището трябва да се превърнат в място, където културата на децата, техните умения и потенциал да станат видими. Малагуци въвежда модерна, отворена педагогика, която прескача всички окови; педагогика, основана на непрестанна културна и социална обмяна на съвременни идеи с останалия свят… Ето това е пътят на една истинска, цялостна реформата: от посяването на семето в малка част от обществото до цялостното преобръщане на парадигмата (ре-форма) и отваряне на съзнанието и към промените, които се случват в глобален план.
Вашето училище в три думи?
Янина и Нора: Трансформация в образованието.
За какъв тип и деца и родители е подходящо?
Мария: Подходящо е за родители, които търсят за децата си учеща общност, следваща естественото развитие на детето, съхранява неговата уникалност и създава условия за социална и емоционална зрялост на личността.
Янина: Важно е родителите да споделят ценностите, зад които заставаме, защото компромиси с ценностите няма да правим. Истинската промяна се случва, когато посланията, отправяни към децата, са еднакви в училище и вкъщи. Нашето училище не е подходящо за родители, които искат децата им да са само щастливи и свободни. Ние предлагаме повече. Нашата визия за децата е: да са свободни, щастливи, но и отговорни, да знаят как да намират път към знанието, да използват знанието за предприемане на смислени действия и да го по прилагат уверено на практика.
На какви критерии трябва да отговарят преподавателите във вашето училище?
Мария: Да приемат ценностите на прогресивното училище, да са готови да учат през мцелия си професионален път, да са с нагласата да бъдат ментори, а не традиционни учители.
Разкажете ни за екипа си.
Мария: Млади хора, готови да работят за мисията на прогресивното училище да изгражда свободни и отговорни личности. Учат непрекъснато и са наясно, че това е непрекъснат процес.
Янина:Нашата цел не е да открием най-харизматичните учители в града, при които всички родители искат да запишат децата си, а да създадем система за изграждане на кадри, която да поеме току що излезлите студенти от университета и да им даде перспективи към образованието, да ги провокира да провокират себе си и да излязат от всякакви калъпи. Бъдещето изисква това от нас: гъвкавост, отворено съзнание, готовност за промяна и непрекъснато учене.
Ние сме част от един голям екип, който включва Фондация за образователна трансформация, Първото прогресивно училище, Второто прогресивно училище, създаваме и Училище за учители.
В какво се изразява индивидуалният подход към учениците при вас и защо е важен той?
Мария: Децата постъпват в училище с различно ниво и темпо на развитие и е важно планирането на бъдещото им развитие да бъде съобразено с това ниво. Индивидуалното планиране за всяко дете дава възможност за разкриване на потенциалните възможности и за проследяване прогреса на детето спрямо собственото му развитие, а не да се сравнява или състезава с останалите. Това е важно и за изграждане на вътрешна мотивация на учене, независеща от външни фактори.
Нора: Индивидуалният подход се изразява и в това да се наблюдава, документира и насърчава пътя на развитие на всяко дете, вместо крайния резултат (заучените факти). Ученето е процес на създаване на невронни връзки, а те не са еднопосочна магистрала от точка А до точка Б, по-скоро приличат на паяжина. В училищния живот, както и в реалния, трябва да има място за самостоятелно учене и за учене в малки групи. Трябва да има гъвкавост за по-интензивните процеси (когато едно дете открие предмета си на интерес, то достига невероятна задълбоченост и интензитет на учене в него) и за по-лежерни моменти, в които актуалните преживявания се складират и наслагват, за да “узреят” в по-късен етап. Ученето не е колекциониране на знания и отделни преживявания, а конструиране и картографиране на смисъл, който ще позволи на децата да интерпретират света самостоятелно; да си сътворяват обяснения за причинно-следствените взаимовръзки в него. Затова в прогресивните училища не отдаваме значение на моментния резултат, който едно дете ще покаже на дадено състезание, например. Вместо това има система за проследяване на процеса, по който детето развива самостоятелност и умения за учене.
След колко време може да се види реален ефект от този вид образование?
Мария:Това е процес, свързан с нагласи и навици , и на всеки етап от неговото развитие може да се види реален ефект. Очаква се през първата учебна година да се наблюдава една нормализирана учебна среда с вътрешно мотивирани деца за активно участие в нея.
Янина:Учителите пстоянно наблюдават работата на децата и всяка активност по материалите се записва, вкл. ниво на концентрация, задълбоченост, липса на внимание, приключване или не на задачата… Всеки месец детето се сравнява само и единствено със собствения си прогрес спрямо предходния месец. Резултатите не са във формата на количествено оценяване, а в качествена информация за индивидуалното развитие на детето.
Как ще се развивате занапред и кое ви дава увереност, че сте на прав път?
Янина: Планираме училището да расте заедно с децата и да ги съпрвожда до гимназия, която завършва с издаването на IB Diploma, диплома от престижната организация International Baccalaureate, която дава право за прием без изпити в най-добрите университети по света. Ние знаем, че сме на прав път, защото стъпваме на традиции в поргресивното образование в лицето на IB, но също така имаме свободата да адаптираме подхода си спрямо нуждите на децата, постоянно. Най-добър критерии за успех е постигането на трайни умения и нагласи за учене у децата, както и прилагането им на практика в полза на обществото и планетата ни.
Смятате ли начинанието си за революция или просто за алтернатива?
Мария: Училището е част от екообщност на прогресивни училища в страната, които са алтернатива на традиционното училище, но в същото време показват образователна трансформация, която би могла да се случи и в държавните и общински училища.
Нора: В момента посяваме онези социални семена, за които стана дума, говорейки за смисъла на думата “реформа”. Как те ще израстат, зависи от това колко хора ще отворят съзнанието си не само към нов модел училище, но и към социалните и културни процеси в глобален план. Мисля, че нямаме амбицията да правим образователна революция, но със сигурност имаме желанието да поместим България на картата на глобалните образователни тенденции.
Във филма “Most likely to succeed” се разказва за подобен тип експериментално училище, там няма предмети, децата работят по интердисциплинарни проекти, които накрая се оценяват от близки, приятели и преподаватели. Основният акцент е, че детето няма нужда от теоретични знания, а от умения за преодоляване на проблеми, адаптиране и решаване на житейски казуси. Прилича ли този тип философия на вашата?
Мария:Прилича. Но учебната среда включва и попиване на знания от различните културно-образователни области.
Янина: Най-добър критерии за успех на училището са както създаването на “меки” умения ( умения за преодоляване на проблеми, адаптиране и решаване на житейски казуси) , така и постигането на трайни умения и нагласи за учене у децата, акумулиране на трайни знания и прилагането им на практика в полза на обществото и планетата ни. Ние не сме привърженици само и единствено на това да правим децата щастливи. Искаме да бъдат и знаещи, и можещи.
Какви елементи и от кои образователни системи взаимствате? Не се ли опасявате, че може да се получи един недотам строен сбор от заемки?
Мария:Училището прилага индивидуален подход при работата с детето ученик, като изготвя учебна система, съобразена с интересите и индивидуалните потребности на децата.
В основата на образователния модел са:
– Монтесори педагогиката – педагогически метод, изследващ и поддържащ естественото развитие на децата, чийто основен принцип е свободата и личният избор на детето;
– ценностите, стандартите, методите и изискванията на International Baccalaureate, които поставят изследването като главен подход за преподаване и активно учене в контекста на трансдисциплинарни теми;
– иновативната методика за преподаване на математика JUMP Math, чиито главни подходи са целенасочена постъпкова инструкция чрез Сократовия метод и насочваното откривателство.
Моделът за преподаване и учене на Прогресивното училище интрегрира тези методики, като търси тяхната синергия, поставяйки в центъра на образователния процес детето. Учителите самостоятелно и отговорно избират методите, подходите и инструментите за педагогическо взаимодействие, учебното съдържание, учебните ресурси и образователните дейности за постигане на високо ниво на компетентностите и личностните качества на ученика.
Нора:Комбинацията Монтесори + IB не е нещо, което ние сме измислили. Това са две различни “разклонения” на прогресивното образователно течение, те съществуват отделно, но и понякога се вливат заедно – както е в редица училища по света. Двете са в пълна синергия и се допълват взаимно, следвайки идеята за поставяне на детето в центъра, за ученето чрез изследване, за развиването на вътрешна мотивация и гражданска отговорност у децата, за учителя като ментор… Ново е включването и на JUMP педагогиката, но като структура и подход към детето, тя също се вписва изцяло в прогресивната рамка. Така че няма разнопосочност, а по-скоро – сливане на близки едно до друго течения, от което децата могат само да спечелят.
Какви основни грешки според вас допуска съвременният родител? Какво не е нужно да си причинява и как да поддържа баланса?
Мария: В повечето случаи грешките са последица от липсата на достатъчно време за общуване с децата и трудността да се поддържа баланс между ролята на: родител – изграждащ кариера – осигуряващ материално семейството.Този дефицит на време понякога води до неефективно родителско поведение:
- не се отказва нищо на детето, за да има „мир и любов“ – детето расте без правила;
- прекалена амбиция и изисквания от детето, за „да не изтървем края“, докато сме заети – детето става тревожно, че може да не удовлетвори очакванията на родителите си и да загуби тяхната обич;
- свръх обгрижване и изземване инициативата на детето за неща, които може да прави самостоятелно, напр. обличането. Най-често се цели спестяване на така ценното време, но като последица детето става несамостоятелно;
- критика на детето, когато сгреши, вместо да се вникне в причината и да се използва грешката като учител.
Ако има любов и диалог в семейството, споделени правила и отговорности, които спазват всички – дете и родители, както и зачитане интересите на детето, може да се планира времето така, че да няма повод за прибързано родителско поведение.
Нора: Харесвам думите на Мария Монтесори. Тя е написала първата си книга преди повече от век, но четейки я, човек би си помислил, че условията, в които живее нашето общество са същите както в Италия преди 100 години. Монтесори разказва с голяма убедителност, че дефицитите у децата в повечето случаи са причинени от ограничаването на свободата и правата им. От най-ранна възраст, децата имат потребност да се чувстват обичани, значими и можещи. За съжаление, в България традиционно стилът на отглеждане на бебета и малки деца е силно обгрижващ и ограничаващ. Когато две-три годишното дете се сблъска с много “Не”-та (“Недей”, “Не пипай”, “Не прави”, “Не лапай”…), то не успява да изгради автономност. Но автономността е първото стъпало към изграждането на една автентична личност, която ще е отворена към света и ще интегрира пълноценно новите знания и умения, ще бъде в хармония със себе си и останалите… Отнемайки на малките деца правото на автономност с прекалена закрила или ограничения (на практика, ефектът от двете е еднакъв), всъщност ние компроментираме тяхното развитие в най-ранен етап. Добрите новини са, че донякъде нещата са поправими и когато децата отново бъдат поставени в благоприятна, структурирана, стимулираща към самостоятелност и лична отговорност среда, много от тези отклонения изчезват. Именно това е така нареченият процес на нормализация, който наблюдаваме в Монтесори класната стая на прогресивното училище.
Какво ви предстои?
Нора: Предстои ни много много работа 🙂
Децата са:
Мария: Попиващ ум, първите учители.
Нора: Най-важните хора.