На петък, 13ти март, обществото ни се промени за часове. Изолацията, ограниченията, страхът ни вкараха в нова реалност, която постави на изпитание всички обществени структури.
Засегнато беше образованието на стотици хиляди деца в България. Родителите се оказаха поканени в класните стаи, а учителите се сблъскаха с нуждата да разчитат на децата повече от всякога. Обърнаха се ролите на „учител“ и „ученик“. Учениците станаха учители, а учителите смирено разчитаха на новите умения на децата. Връзката между учители и родители стана по-интензивна, по-отворена и толерантна на много места. Сякаш се доближихме до заветното трио учител-родител-дете много по-бързо отколкото очаквахме – като общество!
Учителите, които поеха с отговорност и смиреност задачата да учат децата докато се учат от тях, научиха толкова много! Тази криза е невероятна възможност за повече експериментиране, смелост, отвореност за нов опит, иновативни решения, открита комуникация, бърза ре-организация, повече екипно планиране.
Учителите, с които работим в нашето училище заслужават признанието, че денонощно полагат невероятни усилия да направят дистанционното учене ефективно, приятно, смислено въпреkи всички ограничения, неизвестни, трудности.
Комуникация
Комуникацията стана многолика: viber групи, Toddle Student, Toddle parent, имейли, телефонни разговори, zoom родителски срещи. Учителите са навсякъде, родителите са навсякъде, децата също! Лавина от нов опит, който се модерира и управлява от учителите и училището. Много бихме желали да централизираме метода за комуникация, но когато всички толкова бързо трябва да получаваме материали и да подготвим децата, нямаме време за свикване с единна организационна култура. Учителите са готови да стигнат до децата по всякакви канали, удобни за родителите – освен гореизброените, използваме google drive, confluence, дори куриери.
Обратна връзка към родителите, индивидуални консултации с децата, събиране на доказателства за работата на децата вкъщи и свързването им към общите стандарти, снимка по снимка, работен лист по работен лист, за всяко дете. Подготовка на диагностики и прогрес чекове….много топки за жонглиране, с които учителите се учат да се справят.
Насърчаваме всички в училище да поставят граници в тази коmуникация, за да съхраним личния си живот и семействата си. Затова си поставяме за цел да разрешаваме въпросите един по един, да анализираме всичко преди да действаме, за да се съхраним от разрешаването на индивидуални изисквания, да знаем винаги каква е целта ни и тя да е обща за всички. Това е важно, за да ни има и утре. Често работният ни ден е от 9:00 до 21:00 – когато добавим и времето за подготовка на проекти, екипно планиране, подготовка на работни листи, проучвания, дисциплинарни ресурси, индивидуални ресурси.
Някои родители ни казват, че не могат да следят цялата комуникация, че имейлите са много. Поставяме си за цел всички материали да се изпращат наведнъж. Някои учители пращат малко материали, за да не ангажират родителите, други разчитат много на помощта на родителите. Оставяме тези решения в ръцете на учителите, за да следват те личния си стил, темпо и организация.
Двойно повече комуникация за учителите ни в Covid 19 реалността днес.
Педагогическо планиране
Учителите в прогресивните училища планират до 3 пъти повече от учителите в масовите училища. Те не следват 1 учебник, а подбират материали от различни източници, за да подкрепят децата в различните етапи от изграждането на умения, създават програми, които са както дисциплинарни, така и трансдсициплинарни. Докато стандартите са наш ориентир, съдържанието е различно спрямо интересите и нуждите на децата. Целите са ясни, но пътят винаги е различен – за всеки клас, за всяка група, за всяко дете. Ако досега „средата“ беше нашият учител, който даваше взъможност за самостоятелност на децата, сега средата сме ние. Как изследваш без среда? Как експериментираш без среда? Как наблюдаваш без среда? Как следваш детето, когато то не може да работи само? Как следваш индивидуалния му план, когато вече има групов план?
Много въпроси, на които учителите намират решения всеки ден. Понякога успешно, друг път някой е ощетен. Скоростта е твърде бърза или твърде бавна, нивото – твърде високо или твърде ниско. Опитваме се да отговорим на нуждите в движение. Смели учители!
Технологии
До преди месец само единици сред нас бяха чували за Zoom. Сега вече станахме експерти по всички тайни магически свойства на Zoom. Ако преди в нашето училище избягвахме технологиите целенасочено, сега ги прегърнахме. Но това е предизвикателство! Всеки трябва да се научи да работи със zoom, с jitsi, с google classroom, google hangouts, а ако всичко крашне, трябва бързо да се преоринтираме към back up платформа. Някои от нас започнаха да използват документални камери, автоматични скенери, графични таблети, google slides, дигитални книги, споделени екрани, споделни дъски и др.
Колко от това правим на място в училище?
Учителите работят почти двойно повече от преди. Посрещнаха предизвикателството с плам, желание и ентусиазъм. Продължават въпреки умората и изтощението. В желанието си да бъдат полезни за децата и семействата, нашата общност!
Благодарим ви, мили колеги. Благодарим за търпението, мили родители! А, децата, ах, децата – те са изворът на всяка промяна, всеки стремеж. Заедно напред!